бягство

Речник на българския език

бя̀гство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бя̀гства, ср.
1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда. Бягство от затвора. Опит за бягство.
2. Странене, отбягване, отдръпване. Бягство от проблемите.

Грешни изписвания (1)

  • бягству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бяг-с-т-во
членувано бяг-с-т-во-то
мн.ч. бяг-с-т-ва
членувано бяг-с-т-ва-та