фалш

Речник на българския език

фалш — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фа̀лшът, фа̀лша, само ед., м.
1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му.
2. Неточна интонация, невярно изпълнен звук в музикално произведение.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фалш
непълен член фал-ша
пълен член фал-шът
мн.ч. фал-шо-ве
членувано фал-шо-ве-те
бройна форма фал-ша
звателна форма —

Връзки