заблуда

Речник на българския език

заблу̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заблу̀ди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
В заблуда съм. — Имам погрешна представа за нещо или за някого.

Грешни изписвания (3)

  • заблудъ
  • зъблуда
  • зъблудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. заб-лу-да
членувано заб-лу-да-та
мн.ч. заб-лу-ди
членувано заб-лу-ди-те
звателна форма