суеверие

Речник на българския език

суевѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. суевѐрия, ср. Вярване в свръхестествените сили като двигател на събитията.

Грешни изписвания (3)

  • соеверие
  • соиверие
  • суиверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-е-ве-рие
членувано су-е-ве-ри-е-то
мн.ч. су-е-ве-рия
членувано су-е-ве-ри-я-та