поверие

Речник на българския език

повѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. повѐрия, ср. Вярване; традиционно суеверие.

Грешни изписвания (1)

  • пуверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-рие
членувано по-ве-ри-е-то
мн.ч. по-ве-рия
членувано по-ве-ри-я-та