заслепение

Речник на българския език

заслепѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на заслепен (във 2 знач.). Изпадам в заслепение.

Грешни изписвания (3)

  • заслипение
  • зъслепение
  • зъслипение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-ле-пе-ние
членувано зас-ле-пе-ни-е-то
мн.ч. зас-ле-пе-ния
членувано зас-ле-пе-ни-я-та