слепота

Речник на българския език

слепота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Липса на зрение.
2. Прен. Непрозорливост, заслепение.

Грешни изписвания (7)

  • слепотъ
  • слепута
  • слепутъ
  • слипота
  • слипотъ
  • слипута
  • слипутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-по-та
членувано сле-по-та-та
мн.ч. сле-по-ти
членувано сле-по-ти-те
звателна форма