симулация

Речник на българския език

симула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. симулации, ж. Симулиране; преструване.

Грешни изписвания (23)

  • симулациъ
  • семолацеа
  • семолацеъ
  • семолацея
  • семолациа
  • семолациъ
  • семолация
  • семулацеа
  • семулацеъ
  • семулацея
  • семулациа
  • семулациъ
  • семулация
  • симолацеа
  • симолацеъ
  • симолацея
  • симолациа
  • симолациъ
  • симолация
  • симулацеа
  • симулацеъ
  • симулацея
  • симулациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-му-ла-ция
членувано си-му-ла-ци-я-та
мн.ч. си-му-ла-ции
членувано си-му-ла-ци-и-те
звателна форма