маска

Речник на българския език

ма̀ска — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀ски, ж.
1. Приспособление за скриване на лицето с отвори за очите. Кукерска маска.
2. Лице с такова покривало.
3. Прен. Променен, престорен вид на лицето. Маска на равнодушие.
4. Предпазно покривало за лицето. Хирургическа маска.
5. Слой от крем или други вещества с лечебно действие, който се нанася върху лицето и шията. Подхранваща маска. Плодова маска.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • маскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мас-ка
членувано мас-ка-та
мн.ч. мас-ки
членувано мас-ки-те
звателна форма —

Връзки