унижаване

Речник на българския език

унижа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • онежаване
  • онежавани
  • онежавъне
  • онежавъни
  • онижаване
  • онижавани
  • онижавъне
  • онижавъни
  • унежаване
  • унежавани
  • унежавъне
  • унежавъни
  • унижавани
  • унижавъне
  • унижавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-жа-ва-не
членувано уни-жа-ва-не-то
мн.ч. уни-жа-ва-ния
членувано уни-жа-ва-ни-я-та