покруса

Речник на българския език

покру̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса.

Грешни изписвания (3)

  • покрусъ
  • пукруса
  • пукрусъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ру-са
членувано пок-ру-са-та
мн.ч. пок-ру-си
членувано пок-ру-си-те
звателна форма