у̀дар
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. у̀дари, (два) у̀дара, м.
1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удара изкърти вратата. Удар по главата.
2. Звукът от стълкновение със сила. Ечат удари на брадва. Чувам ударите на часовника.
3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага. Организирам удар. Нанасям/понасям голям удар.
4. Прен. Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех.
5. Прен. Голямо нещастие, несполука, беда. Смъртта на баща ѝ беше голям удар за нея. С изневярата си ѝ нанесе истински удар. Понасям ударите на съдбата.
6. Прен. Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт. Получавам удар.
1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удара изкърти вратата. Удар по главата.
2. Звукът от стълкновение със сила. Ечат удари на брадва. Чувам ударите на часовника.
3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага. Организирам удар. Нанасям/понасям голям удар.
4. Прен. Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех.
5. Прен. Голямо нещастие, несполука, беда. Смъртта на баща ѝ беше голям удар за нея. С изневярата си ѝ нанесе истински удар. Понасям ударите на съдбата.
6. Прен. Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт. Получавам удар.
Синоними
- замах
- атака, натиск, напор, напън, тласък, сблъсък, схватка, бой, стълкновение, нападение, среща
- загуба, съкрушение, разгром
- сътресение, трус
- припадък
- замерване, биене, пердашене, обстрелване
- разтърсване, сблъскване
- ръгване, мушване, пробождане, промушване
- счупване, катастрофа
- бутане, бутване
- трясък, дрънчене
Грешни изписвания (1)
- удър