биене

Речник на българския език

бѝене съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • биени
  • биине
  • биини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-е-не
членувано би-е-не-то
мн.ч. би-е-не-та
членувано би-е-не-та-та