туптене

Речник на българския език

туптѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • топтене
  • топтени
  • туптени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. туп-те-не
членувано туп-те-не-то
мн.ч. туп-те-ния
членувано туп-те-ни-я-та