тупкане

Речник на българския език

ту̀пкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тупкани
  • тупкъне
  • тупкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. туп-ка-не
членувано туп-ка-не-то
мн.ч. туп-ка-ния
членувано туп-ка-ни-я-та