трус

Речник на българския език

трус — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тру̀сът, тру̀са, мн. тру̀сове, (два) тру̀са, м.
1. Единично движение на земната кора при земетресение. Хоризонтален трус. Последователни трусове.
2. Прен. Силно изразено нарушение в хода на нещо.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трус
непълен член тру-са
пълен член тру-сът
мн.ч. тру-со-ве
членувано тру-со-ве-те
бройна форма тру-са
звателна форма —

Връзки