среща

Речник на българския език

1. срѐща съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. срѐщи, ж.
1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града.
2. Организирано събиране на хора на едно място. Любовна среща. Среща на випуск.
3. Предварително уговорено събиране. Имам среща в пет часа.
4. Остар. Посрещане. Достойна среща на празника.
5. В спорта — колективна игра със състезателен характер. Баскетболна среща. Футболна среща.
Добра среща!Разг. Поздрав при срещане.

Грешни изписвания (3)

  • срешта
  • срештъ
  • срещъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сре-ща
членувано сре-ща-та
мн.ч. сре-щи
членувано сре-щи-те
звателна форма

2. среща — сег. вр., 3 л., ед. ч.

среща е производна форма на срещам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. среща — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

среща е производна форма на срещам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. среща — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

среща е производна форма на срещам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).