рандеву

Речник на българския език

рандеву̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • рандиву
  • ръндеву
  • ръндиву

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ран-де-ву
членувано ран-де-ву-то
мн.ч. ран-де-ву-та
членувано ран-де-ву-та-та