трясък

Речник на българския език

тря̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. тря̀съци, (два) тря̀съка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се долавяше някаква ритмичност.
С гръм и трясък. — Шумно, зрелищно. Пристига с гръм и трясък.
Провалям се с трясък. — Търпя неуспех, който става достояние на всички, като увличам и други със себе си.

Грешни изписвания (1)

  • трясак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тря-сък
непълен член тря-съ-ка
пълен член тря-съ-кът
мн.ч. тря-съ-ци
членувано тря-съ-ци-те
бройна форма тря-съ-ка
звателна форма