бучене

Речник на българския език

бучѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бочене
  • бочени
  • бучени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-че-не
членувано бу-че-не-то
мн.ч. бу-че-ния
членувано бу-че-ни-я-та