гръм

гърмъ̀т, гърма̀, мн. гръ̀мове и гъ̀рмове, (два) гръ̀ма, м.
1. Само ед. Силен трясък по време на буря; гръмотевица.
2. Само ед. Мълния. Дървото е ударено от гръм.
3. Гърмеж, изстрел, шум, трясък. Гърмът на барабаните. Гърмът на високоговорителите. Гръм на пушка. Гръм от ръкопляскания.
• Като гръм от ясно небе. — Разг. Ненадейно, внезапно, неочаквано.