ехтене

Речник на българския език

ехтѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ехтя̀

Грешни изписвания (3)

  • ехтени
  • ихтене
  • ихтени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ех-те-не
членувано ех-те-не-то
мн.ч. ех-те-ния
членувано ех-те-ни-я-та