ехтя

Речник на българския език

ехтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

ехтѝш, мин. св. ехтя̀х, мин. прич. ехтя̀л, несв.
1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят.
2. За помещение, пространство — кънтя. Планината ехти. Залата ехти от викове и ръкопляскания.
същ. ехтѐне, ср.

Грешни изписвания (2)

  • ехтйа
  • ехтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ех-тя ех-тим
2 лице ех-тиш ех-ти-те
3 лице ех-ти ех-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ех-тях ех-тях-ме
2 лице ех-тя ех-тях-те
3 лице ех-тя ех-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ех-тях ех-тях-ме
2 лице ех-те-ше ех-тях-те
3 лице ех-те-ше ех-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ехтял съм ехтяла съм ехтяло съм ехтели сме
2 лице ехтял си ехтяла си ехтяло си ехтели сте
3 лице ехтял е ехтяла е ехтяло е ехтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ехтял бях ехтяла бях ехтяло бяхме ехтели
2 лице беше ехтял беше ехтяла беше ехтяло бяхте ехтели
3 лице беше ехтял беше ехтяла беше ехтяло бяха ехтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ехтя ще ехтим
2 лице ще ехтиш ще ехтите
3 лице ще ехти ще ехтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ехтял ще съм ехтяла ще съм ехтяло ще сме ехтели
2 лице ще си ехтял ще си ехтяла ще си ехтяло ще сте ехтели
3 лице ще е ехтял ще е ехтяла ще е ехтяло ще са ехтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ехтя щяхме да ехтим
2 лице щеше да ехтиш щяхте да ехтите
3 лице щеше да ехти щяха да ехтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ехтял щях да съм ехтяла щях да съм ехтяло щяхме да сме ехтели
2 лице щеше да си ехтял щеше да си ехтяла щеше да си ехтяло щяхте да сте ехтели
3 лице щеше да е ехтял щеше да е ехтяла щеше да е ехтяло щяха да са ехтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ехтял съм ехтяла съм ехтяло съм ехтели сме
2 лице ехтял си ехтяла си ехтяло си ехтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ехтял съм ехтяла съм ехтяло съм ехтели сме
2 лице ехтял си ехтяла си ехтяло си ехтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ехтял била съм ехтяла било съм ехтяло били сме ехтели
2 лице бил си ехтял била си ехтяла било си ехтяло били сте ехтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ехтя щяла съм да ехтя щяло съм да ехтя щели сме да ехтим
2 лице щял си да ехтиш щяла си да ехтиш щяло си да ехтиш щели сте да ехтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ехтял щяла съм да съм ехтяла щяло съм да съм ехтяло щели сме да сме ехтели
2 лице щял си да си ехтял щяла си да си ехтяла щяло си да си ехтяло щели сте да сте ехтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ехтял бих ехтяла бих ехтяло бихме ехтели
2 лице би ехтял би ехтяла би ехтяло бихте ехтели
3 лице би ехтял би ехтяла би ехтяло биха ехтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ех-ти ех-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ех-тял
непълен член ех-те-лия
пълен член ех-те-ли-ят
женски род ех-тя-ла
членувано ех-тя-ла-та
среден род ех-тя-ло
членувано ех-тя-ло-то
множествено число ех-те-ли
членувано ех-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ех-тял
женски род ех-тя-ла
среден род ех-тя-ло
множествено число ех-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ех-тящ
непълен член ех-тя-щия
пълен член ех-тя-щи-ят
женски род ех-тя-ща
членувано ех-тя-ща-та
среден род ех-тя-що
членувано ех-тя-що-то
множествено число ех-тя-щи
членувано ех-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ех-тей-ки