бумтя

Речник на българския език

бумтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

бумтѝш, мин. св. бумтя̀х, мин. прич. бумтя̀л, несв. Издавам силен, тътнещ шум, грохот. Оръдията бумтят. Моторът бумти. Огънят бумти. Водата пада и бумти. Гласът му бумти и се чува навсякъде.
същ. бумтѐне, ср.

Грешни изписвания (4)

  • бомтйа
  • бомтйъ
  • бумтйа
  • бумтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бум-тя бум-тим
2 лице бум-тиш бум-ти-те
3 лице бум-ти бум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бум-тях бум-тях-ме
2 лице бум-тя бум-тях-те
3 лице бум-тя бум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бум-тях бум-тях-ме
2 лице бум-те-ше бум-тях-те
3 лице бум-те-ше бум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бумтял съм бумтяла съм бумтяло съм бумтели сме
2 лице бумтял си бумтяла си бумтяло си бумтели сте
3 лице бумтял е бумтяла е бумтяло е бумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бумтял бях бумтяла бях бумтяло бяхме бумтели
2 лице беше бумтял беше бумтяла беше бумтяло бяхте бумтели
3 лице беше бумтял беше бумтяла беше бумтяло бяха бумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бумтя ще бумтим
2 лице ще бумтиш ще бумтите
3 лице ще бумти ще бумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бумтял ще съм бумтяла ще съм бумтяло ще сме бумтели
2 лице ще си бумтял ще си бумтяла ще си бумтяло ще сте бумтели
3 лице ще е бумтял ще е бумтяла ще е бумтяло ще са бумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бумтя щяхме да бумтим
2 лице щеше да бумтиш щяхте да бумтите
3 лице щеше да бумти щяха да бумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бумтял щях да съм бумтяла щях да съм бумтяло щяхме да сме бумтели
2 лице щеше да си бумтял щеше да си бумтяла щеше да си бумтяло щяхте да сте бумтели
3 лице щеше да е бумтял щеше да е бумтяла щеше да е бумтяло щяха да са бумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бумтял съм бумтяла съм бумтяло съм бумтели сме
2 лице бумтял си бумтяла си бумтяло си бумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бумтял съм бумтяла съм бумтяло съм бумтели сме
2 лице бумтял си бумтяла си бумтяло си бумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бумтял била съм бумтяла било съм бумтяло били сме бумтели
2 лице бил си бумтял била си бумтяла било си бумтяло били сте бумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бумтя щяла съм да бумтя щяло съм да бумтя щели сме да бумтим
2 лице щял си да бумтиш щяла си да бумтиш щяло си да бумтиш щели сте да бумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бумтял щяла съм да съм бумтяла щяло съм да съм бумтяло щели сме да сме бумтели
2 лице щял си да си бумтял щяла си да си бумтяла щяло си да си бумтяло щели сте да сте бумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бумтял бих бумтяла бих бумтяло бихме бумтели
2 лице би бумтял би бумтяла би бумтяло бихте бумтели
3 лице би бумтял би бумтяла би бумтяло биха бумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бум-ти бум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бум-тял
непълен член бум-те-лия
пълен член бум-те-ли-ят
женски род бум-тя-ла
членувано бум-тя-ла-та
среден род бум-тя-ло
членувано бум-тя-ло-то
множествено число бум-те-ли
членувано бум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бум-тял
женски род бум-тя-ла
среден род бум-тя-ло
множествено число бум-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бум-тящ
непълен член бум-тя-щия
пълен член бум-тя-щи-ят
женски род бум-тя-ща
членувано бум-тя-ща-та
среден род бум-тя-що
членувано бум-тя-що-то
множествено число бум-тя-щи
членувано бум-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бум-тей-ки