прокънтявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тя-вам	про-кън-тя-ва-ме
2 лице	про-кън-тя-ваш	про-кън-тя-ва-те
3 лице	про-кън-тя-ва	про-кън-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тя-вах	про-кън-тя-вах-ме
2 лице	про-кън-тя-ва	про-кън-тя-вах-те
3 лице	про-кън-тя-ва	про-кън-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тя-вах	про-кън-тя-вах-ме
2 лице	про-кън-тя-ва-ше	про-кън-тя-вах-те
3 лице	про-кън-тя-ва-ше	про-кън-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтявал съм	прокънтявала съм	прокънтявало съм	прокънтявали сме
2 лице	прокънтявал си	прокънтявала си	прокънтявало си	прокънтявали сте
3 лице	прокънтявал е	прокънтявала е	прокънтявало е	прокънтявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прокънтявал	бях прокънтявала	бях прокънтявало	бяхме прокънтявали
2 лице	беше прокънтявал	беше прокънтявала	беше прокънтявало	бяхте прокънтявали
3 лице	беше прокънтявал	беше прокънтявала	беше прокънтявало	бяха прокънтявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прокънтявам	ще прокънтяваме
2 лице	ще прокънтяваш	ще прокънтявате
3 лице	ще прокънтява	ще прокънтяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прокънтявал	ще съм прокънтявала	ще съм прокънтявало	ще сме прокънтявали
2 лице	ще си прокънтявал	ще си прокънтявала	ще си прокънтявало	ще сте прокънтявали
3 лице	ще е прокънтявал	ще е прокънтявала	ще е прокънтявало	ще са прокънтявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прокънтявам	щяхме да прокънтяваме
2 лице	щеше да прокънтяваш	щяхте да прокънтявате
3 лице	щеше да прокънтява	щяха да прокънтяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прокънтявал	щях да съм прокънтявала	щях да съм прокънтявало	щяхме да сме прокънтявали
2 лице	щеше да си прокънтявал	щеше да си прокънтявала	щеше да си прокънтявало	щяхте да сте прокънтявали
3 лице	щеше да е прокънтявал	щеше да е прокънтявала	щеше да е прокънтявало	щяха да са прокънтявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтявал съм	прокънтявала съм	прокънтявало съм	прокънтявали сме
2 лице	прокънтявал си	прокънтявала си	прокънтявало си	прокънтявали сте
3 лице	про-кън-тя-вал прокънтявал е	про-кън-тя-ва-ла прокънтявала е	про-кън-тя-ва-ло прокънтявало е	про-кън-тя-ва-ли прокънтявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтявал съм	прокънтявала съм	прокънтявало съм	прокънтявали сме
2 лице	прокънтявал си	прокънтявала си	прокънтявало си	прокънтявали сте
3 лице	про-кън-тя-вал прокънтявал е	про-кън-тя-ва-ла прокънтявала е	про-кън-тя-ва-ло прокънтявало е	про-кън-тя-ва-ли прокънтявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прокънтявал	била съм прокънтявала	било съм прокънтявало	били сме прокънтявали
2 лице	бил си прокънтявал	била си прокънтявала	било си прокънтявало	били сте прокънтявали
3 лице	бил прокънтявал бил е прокънтявал	била прокънтявала била е прокънтявала	било прокънтявало било е прокънтявало	били прокънтявали били са прокънтявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прокънтявам	щяла съм да прокънтявам	щяло съм да прокънтявам	щели сме да прокънтяваме
2 лице	щял си да прокънтяваш	щяла си да прокънтяваш	щяло си да прокънтяваш	щели сте да прокънтявате
3 лице	щял да прокънтява щял е да прокънтява	щяла да прокънтява щяла е да прокънтява	щяло да прокънтява щяло е да прокънтява	щели да прокънтяват щели са да прокънтяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прокънтявал	щяла съм да съм прокънтявала	щяло съм да съм прокънтявало	щели сме да сме прокънтявали
2 лице	щял си да си прокънтявал	щяла си да си прокънтявала	щяло си да си прокънтявало	щели сте да сте прокънтявали
3 лице	щял да е прокънтявал щял е да е прокънтявал	щяла да е прокънтявала щяла е да е прокънтявала	щяло да е прокънтявало щяло е да е прокънтявало	щели да са прокънтявали щели са да са прокънтявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прокънтявал	бих прокънтявала	бих прокънтявало	бихме прокънтявали
2 лице	би прокънтявал	би прокънтявала	би прокънтявало	бихте прокънтявали
3 лице	би прокънтявал	би прокънтявала	би прокънтявало	биха прокънтявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
про-кън-тя-вай	про-кън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		про-кън-тя-вал
		непълен член	про-кън-тя-ва-лия
		пълен член	про-кън-тя-ва-ли-ят
	женски род		про-кън-тя-ва-ла
		членувано	про-кън-тя-ва-ла-та
	среден род		про-кън-тя-ва-ло
		членувано	про-кън-тя-ва-ло-то
множествено число			про-кън-тя-ва-ли
		членувано	про-кън-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	про-кън-тя-вал
	женски род	про-кън-тя-ва-ла
	среден род	про-кън-тя-ва-ло
множествено число		про-кън-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		про-кън-тя-ващ
		непълен член	про-кън-тя-ва-щия
		пълен член	про-кън-тя-ва-щи-ят
	женски род		про-кън-тя-ва-ща
		членувано	про-кън-тя-ва-ща-та
	среден род		про-кън-тя-ва-що
		членувано	про-кън-тя-ва-що-то
множествено число			про-кън-тя-ва-щи
		членувано	про-кън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-кън-тя-вай-ки