прокънтявал си

Речник на българския език

1. прокънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал си е производна форма на прокънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прокънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал си е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прокънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал си е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).