би прокънтявал

Речник на българския език

1. би прокънтявал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би прокънтявал е производна форма на прокънтявам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би прокънтявал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би прокънтявал е производна форма на прокънтявам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).