прокънтявало съм

Речник на българския език

1. прокънтявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало съм е производна форма на прокънтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало съм е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало съм е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).