прокънтявала

Речник на българския език

1. прокънтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокънтявала е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокънтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокънтявала е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прокънтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прокънтявала е производна форма на прокънтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прокънтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокънтявала е производна форма на прокънтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).