прокънтявало си

Речник на българския език

1. прокънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало си е производна форма на прокънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало си е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало си е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).