прокънтявал е

Речник на българския език

1. прокънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал е е производна форма на прокънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал е е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал е е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).