прокънтявал

Речник на българския език

1. прокънтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокънтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтявал е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокънтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прокънтявал е производна форма на прокънтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прокънтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокънтявал е производна форма на прокънтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).