прокънтявало е

Речник на българския език

1. прокънтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало е е производна форма на прокънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало е е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало е е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).