бях прокънтявало

Речник на българския език

1. бях прокънтявало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях прокънтявало е производна форма на прокънтявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).