прокънтявали

Речник на българския език

1. прокънтявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтявали е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокънтявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтявали е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокънтявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокънтявали е производна форма на прокънтявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокънтявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокънтявали е производна форма на прокънтявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).