прокънтявало

Речник на българския език

1. прокънтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтявало е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокънтявало е производна форма на прокънтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прокънтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокънтявало е производна форма на прокънтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).