бил е прокънтявал

Речник на българския език

1. бил е прокънтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прокънтявал е производна форма на прокънтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).