избухтявам

Речник на българския език

избухтя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избухтя̀ваш, несв. и избухтя̀, св.
1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя.
2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене.

Грешни изписвания (7)

  • езбохтявам
  • езбохтявъм
  • езбухтявам
  • езбухтявъм
  • избохтявам
  • избохтявъм
  • избухтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тя-вам из-бух-тя-ва-ме
2 лице из-бух-тя-ваш из-бух-тя-ва-те
3 лице из-бух-тя-ва из-бух-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тя-вах из-бух-тя-вах-ме
2 лице из-бух-тя-ва из-бух-тя-вах-те
3 лице из-бух-тя-ва из-бух-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тя-вах из-бух-тя-вах-ме
2 лице из-бух-тя-ва-ше из-бух-тя-вах-те
3 лице из-бух-тя-ва-ше из-бух-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице избухтявал е избухтявала е избухтявало е избухтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избухтявал бях избухтявала бях избухтявало бяхме избухтявали
2 лице беше избухтявал беше избухтявала беше избухтявало бяхте избухтявали
3 лице беше избухтявал беше избухтявала беше избухтявало бяха избухтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избухтявам ще избухтяваме
2 лице ще избухтяваш ще избухтявате
3 лице ще избухтява ще избухтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избухтявал ще съм избухтявала ще съм избухтявало ще сме избухтявали
2 лице ще си избухтявал ще си избухтявала ще си избухтявало ще сте избухтявали
3 лице ще е избухтявал ще е избухтявала ще е избухтявало ще са избухтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избухтявам щяхме да избухтяваме
2 лице щеше да избухтяваш щяхте да избухтявате
3 лице щеше да избухтява щяха да избухтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избухтявал щях да съм избухтявала щях да съм избухтявало щяхме да сме избухтявали
2 лице щеше да си избухтявал щеше да си избухтявала щеше да си избухтявало щяхте да сте избухтявали
3 лице щеше да е избухтявал щеше да е избухтявала щеше да е избухтявало щяха да са избухтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтявал съм избухтявала съм избухтявало съм избухтявали сме
2 лице избухтявал си избухтявала си избухтявало си избухтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избухтявал била съм избухтявала било съм избухтявало били сме избухтявали
2 лице бил си избухтявал била си избухтявала било си избухтявало били сте избухтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избухтявам щяла съм да избухтявам щяло съм да избухтявам щели сме да избухтяваме
2 лице щял си да избухтяваш щяла си да избухтяваш щяло си да избухтяваш щели сте да избухтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избухтявал щяла съм да съм избухтявала щяло съм да съм избухтявало щели сме да сме избухтявали
2 лице щял си да си избухтявал щяла си да си избухтявала щяло си да си избухтявало щели сте да сте избухтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избухтявал бих избухтявала бих избухтявало бихме избухтявали
2 лице би избухтявал би избухтявала би избухтявало бихте избухтявали
3 лице би избухтявал би избухтявала би избухтявало биха избухтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бух-тя-вай из-бух-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-тя-вал
непълен член из-бух-тя-ва-лия
пълен член из-бух-тя-ва-ли-ят
женски род из-бух-тя-ва-ла
членувано из-бух-тя-ва-ла-та
среден род из-бух-тя-ва-ло
членувано из-бух-тя-ва-ло-то
множествено число из-бух-тя-ва-ли
членувано из-бух-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-тя-вал
женски род из-бух-тя-ва-ла
среден род из-бух-тя-ва-ло
множествено число из-бух-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-тя-ващ
непълен член из-бух-тя-ва-щия
пълен член из-бух-тя-ва-щи-ят
женски род из-бух-тя-ва-ща
членувано из-бух-тя-ва-ща-та
среден род из-бух-тя-ва-що
членувано из-бух-тя-ва-що-то
множествено число из-бух-тя-ва-щи
членувано из-бух-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бух-тя-вай-ки