избухтявало

Речник на българския език

1. избухтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избухтявало е производна форма на избухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избухтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избухтявало е производна форма на избухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избухтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избухтявало е производна форма на избухтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избухтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избухтявало е производна форма на избухтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).