избухтя

Речник на българския език

избухтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

избухтѝш, мин. св. избухтя̀х, мин. прич. избухтя̀л, св.вж. избухтявам.

Грешни изписвания (4)

  • избохтйа
  • избохтйъ
  • избухтйа
  • избухтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тя из-бух-тим
2 лице из-бух-тиш из-бух-ти-те
3 лице из-бух-ти из-бух-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тях из-бух-тях-ме
2 лице из-бух-тя из-бух-тях-те
3 лице из-бух-тя из-бух-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бух-тях из-бух-тях-ме
2 лице из-бух-те-ше из-бух-тях-те
3 лице из-бух-те-ше из-бух-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице избухтял е избухтяла е избухтяло е избухтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избухтял бях избухтяла бях избухтяло бяхме избухтели
2 лице беше избухтял беше избухтяла беше избухтяло бяхте избухтели
3 лице беше избухтял беше избухтяла беше избухтяло бяха избухтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избухтя ще избухтим
2 лице ще избухтиш ще избухтите
3 лице ще избухти ще избухтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избухтял ще съм избухтяла ще съм избухтяло ще сме избухтели
2 лице ще си избухтял ще си избухтяла ще си избухтяло ще сте избухтели
3 лице ще е избухтял ще е избухтяла ще е избухтяло ще са избухтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избухтя щяхме да избухтим
2 лице щеше да избухтиш щяхте да избухтите
3 лице щеше да избухти щяха да избухтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избухтял щях да съм избухтяла щях да съм избухтяло щяхме да сме избухтели
2 лице щеше да си избухтял щеше да си избухтяла щеше да си избухтяло щяхте да сте избухтели
3 лице щеше да е избухтял щеше да е избухтяла щеше да е избухтяло щяха да са избухтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избухтял била съм избухтяла било съм избухтяло били сме избухтели
2 лице бил си избухтял била си избухтяла било си избухтяло били сте избухтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избухтя щяла съм да избухтя щяло съм да избухтя щели сме да избухтим
2 лице щял си да избухтиш щяла си да избухтиш щяло си да избухтиш щели сте да избухтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избухтял щяла съм да съм избухтяла щяло съм да съм избухтяло щели сме да сме избухтели
2 лице щял си да си избухтял щяла си да си избухтяла щяло си да си избухтяло щели сте да сте избухтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избухтял бих избухтяла бих избухтяло бихме избухтели
2 лице би избухтял би избухтяла би избухтяло бихте избухтели
3 лице би избухтял би избухтяла би избухтяло биха избухтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бух-ти из-бух-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-тял
непълен член из-бух-те-лия
пълен член из-бух-те-ли-ят
женски род из-бух-тя-ла
членувано из-бух-тя-ла-та
среден род из-бух-тя-ло
членувано из-бух-тя-ло-то
множествено число из-бух-те-ли
членувано из-бух-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бух-тял
женски род из-бух-тя-ла
среден род из-бух-тя-ло
множествено число из-бух-те-ли