избухти

Речник на българския език

1. избухти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избухти е производна форма на избухтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избухти — повелително наклонение, ед. ч.

избухти е производна форма на избухтя (повелително наклонение, ед. ч.).