избухтяла

Речник на българския език

1. избухтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избухтяла е производна форма на избухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избухтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избухтяла е производна форма на избухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избухтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

избухтяла е производна форма на избухтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избухтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избухтяла е производна форма на избухтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).