изгърмявам

Речник на българския език

изгърмя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изгърмя̀ваш, несв. и изгърмя̀, св.
1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно.
2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стрелба.
3. Правя нещо с единичен грохот, гръм. Каруцата изгърмя надолу.
Изгърмявам/изгърмя си патроните. — Използвам, изразходвам всичките си възможности. Защо да си изгърмявам патроните за тоя, дето духа?

Грешни изписвания (7)

  • езгармявам
  • езгармявъм
  • езгърмявам
  • езгърмявъм
  • изгармявам
  • изгармявъм
  • изгърмявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мя-вам из-гър-мя-ва-ме
2 лице из-гър-мя-ваш из-гър-мя-ва-те
3 лице из-гър-мя-ва из-гър-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мя-вах из-гър-мя-вах-ме
2 лице из-гър-мя-ва из-гър-мя-вах-те
3 лице из-гър-мя-ва из-гър-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мя-вах из-гър-мя-вах-ме
2 лице из-гър-мя-ва-ше из-гър-мя-вах-те
3 лице из-гър-мя-ва-ше из-гър-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице изгърмявал е изгърмявала е изгърмявало е изгърмявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърмявал бях изгърмявала бях изгърмявало бяхме изгърмявали
2 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяхте изгърмявали
3 лице беше изгърмявал беше изгърмявала беше изгърмявало бяха изгърмявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгърмявам ще изгърмяваме
2 лице ще изгърмяваш ще изгърмявате
3 лице ще изгърмява ще изгърмяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърмявал ще съм изгърмявала ще съм изгърмявало ще сме изгърмявали
2 лице ще си изгърмявал ще си изгърмявала ще си изгърмявало ще сте изгърмявали
3 лице ще е изгърмявал ще е изгърмявала ще е изгърмявало ще са изгърмявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърмявам щяхме да изгърмяваме
2 лице щеше да изгърмяваш щяхте да изгърмявате
3 лице щеше да изгърмява щяха да изгърмяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърмявал щях да съм изгърмявала щях да съм изгърмявало щяхме да сме изгърмявали
2 лице щеше да си изгърмявал щеше да си изгърмявала щеше да си изгърмявало щяхте да сте изгърмявали
3 лице щеше да е изгърмявал щеше да е изгърмявала щеше да е изгърмявало щяха да са изгърмявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмявал съм изгърмявала съм изгърмявало съм изгърмявали сме
2 лице изгърмявал си изгърмявала си изгърмявало си изгърмявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърмявал била съм изгърмявала било съм изгърмявало били сме изгърмявали
2 лице бил си изгърмявал била си изгърмявала било си изгърмявало били сте изгърмявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърмявам щяла съм да изгърмявам щяло съм да изгърмявам щели сме да изгърмяваме
2 лице щял си да изгърмяваш щяла си да изгърмяваш щяло си да изгърмяваш щели сте да изгърмявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърмявал щяла съм да съм изгърмявала щяло съм да съм изгърмявало щели сме да сме изгърмявали
2 лице щял си да си изгърмявал щяла си да си изгърмявала щяло си да си изгърмявало щели сте да сте изгърмявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърмявал бих изгърмявала бих изгърмявало бихме изгърмявали
2 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало бихте изгърмявали
3 лице би изгърмявал би изгърмявала би изгърмявало биха изгърмявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гър-мя-вай из-гър-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мя-ван
непълен член из-гър-мя-ва-ния
пълен член из-гър-мя-ва-ни-ят
женски род из-гър-мя-ва-на
членувано из-гър-мя-ва-на-та
среден род из-гър-мя-ва-но
членувано из-гър-мя-ва-но-то
множествено число из-гър-мя-ва-ни
членувано из-гър-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мя-вал
непълен член из-гър-мя-ва-лия
пълен член из-гър-мя-ва-ли-ят
женски род из-гър-мя-ва-ла
членувано из-гър-мя-ва-ла-та
среден род из-гър-мя-ва-ло
членувано из-гър-мя-ва-ло-то
множествено число из-гър-мя-ва-ли
членувано из-гър-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мя-вал
женски род из-гър-мя-ва-ла
среден род из-гър-мя-ва-ло
множествено число из-гър-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мя-ващ
непълен член из-гър-мя-ва-щия
пълен член из-гър-мя-ва-щи-ят
женски род из-гър-мя-ва-ща
членувано из-гър-мя-ва-ща-та
среден род из-гър-мя-ва-що
членувано из-гър-мя-ва-що-то
множествено число из-гър-мя-ва-щи
членувано из-гър-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гър-мя-вай-ки