изгърмя

Речник на българския език

изгърмя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

изгърмѝш, мин. св. изгърмя̀х, мин. прич. изгърмя̀л, св.вж. изгърмявам.

Грешни изписвания (4)

  • изгармйа
  • изгармйъ
  • изгърмйа
  • изгърмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мя из-гър-мим
2 лице из-гър-миш из-гър-ми-те
3 лице из-гър-ми из-гър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мях из-гър-мях-ме
2 лице из-гър-мя из-гър-мях-те
3 лице из-гър-мя из-гър-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гър-мях из-гър-мях-ме
2 лице из-гър-ме-ше из-гър-мях-те
3 лице из-гър-ме-ше из-гър-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице изгърмял е изгърмяла е изгърмяло е изгърмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърмял бях изгърмяла бях изгърмяло бяхме изгърмели
2 лице беше изгърмял беше изгърмяла беше изгърмяло бяхте изгърмели
3 лице беше изгърмял беше изгърмяла беше изгърмяло бяха изгърмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгърмя ще изгърмим
2 лице ще изгърмиш ще изгърмите
3 лице ще изгърми ще изгърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърмял ще съм изгърмяла ще съм изгърмяло ще сме изгърмели
2 лице ще си изгърмял ще си изгърмяла ще си изгърмяло ще сте изгърмели
3 лице ще е изгърмял ще е изгърмяла ще е изгърмяло ще са изгърмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърмя щяхме да изгърмим
2 лице щеше да изгърмиш щяхте да изгърмите
3 лице щеше да изгърми щяха да изгърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърмял щях да съм изгърмяла щях да съм изгърмяло щяхме да сме изгърмели
2 лице щеше да си изгърмял щеше да си изгърмяла щеше да си изгърмяло щяхте да сте изгърмели
3 лице щеше да е изгърмял щеше да е изгърмяла щеше да е изгърмяло щяха да са изгърмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърмял била съм изгърмяла било съм изгърмяло били сме изгърмели
2 лице бил си изгърмял била си изгърмяла било си изгърмяло били сте изгърмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърмя щяла съм да изгърмя щяло съм да изгърмя щели сме да изгърмим
2 лице щял си да изгърмиш щяла си да изгърмиш щяло си да изгърмиш щели сте да изгърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърмял щяла съм да съм изгърмяла щяло съм да съм изгърмяло щели сме да сме изгърмели
2 лице щял си да си изгърмял щяла си да си изгърмяла щяло си да си изгърмяло щели сте да сте изгърмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърмял бих изгърмяла бих изгърмяло бихме изгърмели
2 лице би изгърмял би изгърмяла би изгърмяло бихте изгърмели
3 лице би изгърмял би изгърмяла би изгърмяло биха изгърмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гър-ми из-гър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мян
непълен член из-гър-мя-ния
пълен член из-гър-мя-ни-ят
женски род из-гър-мя-на
членувано из-гър-мя-на-та
среден род из-гър-мя-но
членувано из-гър-мя-но-то
множествено число из-гър-ме-ни
членувано из-гър-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мял
непълен член из-гър-ме-лия
пълен член из-гър-ме-ли-ят
женски род из-гър-мя-ла
членувано из-гър-мя-ла-та
среден род из-гър-мя-ло
членувано из-гър-мя-ло-то
множествено число из-гър-ме-ли
членувано из-гър-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гър-мял
женски род из-гър-мя-ла
среден род из-гър-мя-ло
множествено число из-гър-ме-ли