изгърмели

Речник на българския език

1. изгърмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгърмели е производна форма на изгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгърмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгърмели е производна форма на изгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изгърмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгърмели е производна форма на изгърмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изгърмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгърмели е производна форма на изгърмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).