изгърмеше

Речник на българския език

1. изгърмеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изгърмеше е производна форма на изгърмя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изгърмеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изгърмеше е производна форма на изгърмя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).