изгърмяло

Речник на българския език

1. изгърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмяло е производна форма на изгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмяло е производна форма на изгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгърмяло е производна форма на изгърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгърмяло е производна форма на изгърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).