изгърмявало

Речник на българския език

1. изгърмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмявало е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмявало е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгърмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгърмявало е производна форма на изгърмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгърмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгърмявало е производна форма на изгърмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).