изстрелвам

Речник на българския език

изстрѐлвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изстрѐлваш, несв. и изстрѐлям, св.
1. Стрелям един или няколко пъти с огнестрелно оръжие. В далечината някой изстреля.
2. Какво. Със стреляне изхвърлям куршум, снаряд и др. Изстреля два куршума.
3. Какво. Изхвърлям чрез специална апаратура в Космоса. Изстреляха космическата совалка.
4. Прен. Разг. Изказвам, изричам нещо бързо, рязко. Изстрелваше въпросите си високо и ясно.
5. Прен. Разг. Кого. Карам да отиде някъде бързо; засилвам. Изстрелях го да купи сутрешния вестник.

Грешни изписвания (5)

  • естрелвам
  • естрелвъм
  • изстрелвъм
  • истрелвам
  • истрелвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-стрел-вам из-стрел-ва-ме
2 лице из-стрел-ваш из-стрел-ва-те
3 лице из-стрел-ва из-стрел-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-стрел-вах из-стрел-вах-ме
2 лице из-стрел-ва из-стрел-вах-те
3 лице из-стрел-ва из-стрел-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-стрел-вах из-стрел-вах-ме
2 лице из-стрел-ва-ше из-стрел-вах-те
3 лице из-стрел-ва-ше из-стрел-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице изстрелвал е изстрелвала е изстрелвало е изстрелвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изстрелвал бях изстрелвала бях изстрелвало бяхме изстрелвали
2 лице беше изстрелвал беше изстрелвала беше изстрелвало бяхте изстрелвали
3 лице беше изстрелвал беше изстрелвала беше изстрелвало бяха изстрелвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изстрелвам ще изстрелваме
2 лице ще изстрелваш ще изстрелвате
3 лице ще изстрелва ще изстрелват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изстрелвал ще съм изстрелвала ще съм изстрелвало ще сме изстрелвали
2 лице ще си изстрелвал ще си изстрелвала ще си изстрелвало ще сте изстрелвали
3 лице ще е изстрелвал ще е изстрелвала ще е изстрелвало ще са изстрелвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изстрелвам щяхме да изстрелваме
2 лице щеше да изстрелваш щяхте да изстрелвате
3 лице щеше да изстрелва щяха да изстрелват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изстрелвал щях да съм изстрелвала щях да съм изстрелвало щяхме да сме изстрелвали
2 лице щеше да си изстрелвал щеше да си изстрелвала щеше да си изстрелвало щяхте да сте изстрелвали
3 лице щеше да е изстрелвал щеше да е изстрелвала щеше да е изстрелвало щяха да са изстрелвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изстрелвал била съм изстрелвала било съм изстрелвало били сме изстрелвали
2 лице бил си изстрелвал била си изстрелвала било си изстрелвало били сте изстрелвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изстрелвам щяла съм да изстрелвам щяло съм да изстрелвам щели сме да изстрелваме
2 лице щял си да изстрелваш щяла си да изстрелваш щяло си да изстрелваш щели сте да изстрелвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изстрелвал щяла съм да съм изстрелвала щяло съм да съм изстрелвало щели сме да сме изстрелвали
2 лице щял си да си изстрелвал щяла си да си изстрелвала щяло си да си изстрелвало щели сте да сте изстрелвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изстрелвал бих изстрелвала бих изстрелвало бихме изстрелвали
2 лице би изстрелвал би изстрелвала би изстрелвало бихте изстрелвали
3 лице би изстрелвал би изстрелвала би изстрелвало биха изстрелвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-стрел-вай из-стрел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-стрел-ван
непълен член из-стрел-ва-ния
пълен член из-стрел-ва-ни-ят
женски род из-стрел-ва-на
членувано из-стрел-ва-на-та
среден род из-стрел-ва-но
членувано из-стрел-ва-но-то
множествено число из-стрел-ва-ни
членувано из-стрел-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стрел-вал
непълен член из-стрел-ва-лия
пълен член из-стрел-ва-ли-ят
женски род из-стрел-ва-ла
членувано из-стрел-ва-ла-та
среден род из-стрел-ва-ло
членувано из-стрел-ва-ло-то
множествено число из-стрел-ва-ли
членувано из-стрел-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стрел-вал
женски род из-стрел-ва-ла
среден род из-стрел-ва-ло
множествено число из-стрел-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-стрел-ващ
непълен член из-стрел-ва-щия
пълен член из-стрел-ва-щи-ят
женски род из-стрел-ва-ща
членувано из-стрел-ва-ща-та
среден род из-стрел-ва-що
членувано из-стрел-ва-що-то
множествено число из-стрел-ва-щи
членувано из-стрел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-стрел-вай-ки