бумтяха

Речник на българския език

1. бумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бумтяха е производна форма на бумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бумтяха е производна форма на бумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).